Как се създава орехова градина

[ivo_paunov]

Съвременните орехови градини трябва да се създават след предварително изготвен план. С този план се определя- изборът на подходящо място, предпосадъчната подготовка, размера на площта, изграждане на напоителна система, система на засаждане, срок и начин на засаждане. При създаването на орехови градини от голямо значение е изборът на терен, като се съобразява с почвено-климатичните изисквания и биологичните особености на културата. Добри условия за плодопроизводството у нас са районите с надморска височина до 700-800 м.



В районите до 500 м са най-подходящи северните изложения на терена, характеризиращи се с по-благоприятен воден режим, докато при по-голямата надморска височина до 800 м-предимство има южното изложение, отговарящо по-добре на температурните изисквания на ореха. За създаването на насаждения трябва да се предпочитат месторастения със слаб наклон и незасегнати от ерозия с дълбоки, дренирани и плодородни почви.



Подготовката на площта за засаждане на ореха са: Подобрителни мероприятия - те се изразяват в почистването на мястото от камъни, дървета, храсти и плевели. За ореха е характерно предразположението му към заболявания на кореновата система като чума по дърветата, мастилена болест и др. предизвикващи загниване на корените и изсъхване на дърветата. Това налага на терени, където е имало стари овощни градини или дъбови гори, много добро почистване на растителните отпадъци и отглеждане на едногодишни култури в продължение на минимум 5-6 години. Така се създават условия за изгниване на кореновите отпадъци и ликвидиране на заразата. Преди създаване на насажденията върху силно заплевени, не стопанисвани площи се препоръчва третирането им със системен тотален хербицид /Раундъп и др./ през най-уязвимата фаза от развитието на плевелите /май,юни/. Около еди месец след третирането, плевелите са унищожени и вече може да се извърши риголване.



Подравняване на площта – налага се, когато ще се изгражда система за напояване. При гравитачното напояване трябва да се осигури равномерен наклон от 3-5 % по дължина на редовете. Ако теренът задържа излишна вода от валежи или нивото на подпочвените се покачва, се налага дрениране и прокарване на мрежа от отводнителни канали. На площи с голям наклон се изграждат тераси и отводнителна система против ерозия.



Предпосадъчно торенене – прави се преди риголването и има запасяващ ефект. Желателно е торовите норми да се определят след почвен анализ, но ако такъв не е направен, за препоръчване е 50-60 кг/дка суперфосфат, 25-30 кг/дка калиев сулфат и 4-5 тона /дка разложен оборски тор. За предпочитане е оборския тор да се внася след риголването с последващо заораване на 25-30 см. При липса на оборски тор или бедни почви, може са се извърши зелено торене- предварително се отглеждат сидерални култури и се заорава в най-подходящия срок.



Риголване – то се извършва през август /най-малко 3 месеца преди засаждането/ със специални плугове на дълбочина 60-70 см. Целта му е да се създаде рохкав почвен слой за развитие на корените на дърветата. С него се унищожават плевелите и се заорават торовете. След риголване е необходимо да се извърши подравняване на площта, а след разхвърляне и заораване на оборския тор е добре да се извърши и брануване с дискови брани. Изкопаване на посадъчни ями – желателно това да се извърши 1-2 седмици преди засаждането. Ако не е направено основно торене, се внасят торове локално в дупките – 5-7 кг добре угнил оборски тор, 300 г обикновен суперфосфат и 100-120 г калиев сулфат. Торовете се размесват добре с горен пласт почва и се изолират от корена с почвен пласт от 5-10 см. Изкопаването се извършва на дълбочина до 70 см и диаметър до 80 см , а при маломерни градини се извършва с размери 100х100 см ширина и 80 см дълбочина. Когато се копае на ръка, горният почвен пласт, богат на хранителни вещества, се отделя на купчинка от едната страна на дупката, а долният на другата страна.



Разположение на сортовете – Те се подреждат съобразно възможностите им за ефективно опрашване. За целта се изготвя схема на подреждане на сортовете, като се взимат под внимание сроковете на цъфтеж на мъжките и женските цветове, възможностите за пренасяне на прашеца от вятъра, а също възможността за механизирано отглеждане и беритба на насажденията. Отчита се факта, че отдалечеността на сорта опрашител не трябва да превишава 30-40 м. Практически в насажденията се редуват четири последователни реда от основния сорт с 1-2 реда от сорта опрашител. По-голям част от сортовете в младите орехови насаждения / до 8-годишна възраст/ не образуват мъжки цветове и опрашването е затруднено. За това е необходимо засаждане на специални сортове и форми, имащи склонност за образуват мъжки цветове на тази възраст.



При терени с малък наклон /до 8%/ се препоръчва правоъгълна система на засаждане. При нея разстоянието между редовете е по-голямо от разстоянието между дърветата вътре в реда. Тя позволява значително по-гъсто засаждане и улеснява механизираното отглеждане на насажденията. На наклонени терени дърветата се засаждат по контурната система. При нея дърветата следват хоризонталите на склона в зависимост от профила на терена. Най-подходяща посока на разположение на редовете е север-юг. Така се използва по-добре слънчевата светлина, но ако се напоява по гравитачен път при наклонени терени, редовете се ориентират по посока на наклона. Разстоянията на засаждане на дръвчетата са 10-12 м между редовете и 8-10 м в ред. При поливни условия и на богати почви се избират по-големи разстояния на засаждане – 12х10 м. При създаване на интензивни насаждения от присадени върху слаборастящи подложки дървета, разстоянието на засаждането е 8х6 м.



Поради големите разстояния на засаждане и късното встъпване в плододаване, ореховите градини могат да се уплътнят с други овощни дървета, носещи допълнителен доход. Подходящи уплътнители са бадемът, лешникът, вишната, прасковата и кайсията. Те се засаждат обикновено в междуредията, но могат да заемат и празните пространства в редовете. В зависимост от почвените и поливни условия, уплътнителите се засаждат в схема 1:1 и 1:3. При засаждане в междуредията на праскова, кайсия и лешник задължително трябва да има осигурено напояване. След като ореховите насаждения израснат и започнат да пречат на тяхното развитие, те се изкореняват.



Засаждането на ореховите дръвчета се осъществява през есента – ноември до средата на месец декември и пролетта – през месец март. Дълбочината на засаждане се определя от мястото на присаждане, което трябва да бъде 5-6 см над почвената повърхност. Преди засаждане корените на дръвчетата се почистват от счупени, засъхнали и загнили странични корени, а раните на главния корен се опресняват чрез изрязване с остри ножици. При транспортирането, съхранението и засаждането не се допуска засъхване на кореновата система на посадъчния материал. След засаждането е необходимо дръвчетата да се полеят обилно.